Владимир Бенедиктов Чёрный цвет Черен цвят

„ЧЁРНЫЙ ЦВЕТ”
Владимир Григорьевич Бенедиктов (1807-1873 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЧЕРЕН ЦВЯТ

Аз в пролетния златен свят,
обливан с ласки от съдбата,
обичах краски на дъгата;
сега обичам черен цвят.

Обичам черна свила-блян
в къдрици на девици мили,
с очи си черни възродили
в душата моя късен плам.

На музата приветствен слад
в нощта гърдите ми вълнува,
в очите ми простор бленува
тоз мил среднощен черен цвят.

Печал животът е събрал,
жал боговете са ми дали –
не радост. В черен цвят печален
обичам своята печал.

Отивам в свят с покой облят
и нося скръб в душата силна –
и мил ми е приют могилен
и цвят гробовен, черен цвят.


Ударения
ЧЕРЕН ЦВЯТ

Аз в про́летния зла́тен свя́т,
обли́ван с ла́ски от съдба́та,
оби́чах кра́ски на дъга́та;
сега́ оби́чам че́рен цвя́т.

Оби́чам че́рна сви́ла-бля́н
в къдри́ци на деви́ци ми́ли,
с очи́ си че́рни възроди́ли
в душа́та мо́я къ́сен пла́м.

На му́зата приве́тствен сла́д
в ноштта́ гърди́те ми вълну́ва,
в очи́те ми просто́р блену́ва
тоз ми́л средно́штен че́рен цвя́т.

Печа́л живо́тът е събра́л,
жал богове́те са ми да́ли –
не ра́дост. В че́рен цвя́т печа́лен
оби́чам сво́ята печа́л.

Оти́вам в свя́т с поко́й обля́т
и но́ся скръ́б в душа́та си́лна –
и ми́л ми е прию́т моги́лен
и цвя́т гробо́вен, че́рен цвя́т.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Владимир Бенедиктов
ЧЁРНЫЙ ЦВЕТ

В златые дни весенних лет,
В ладу с судьбою, полной ласки
Любил я радужные краски;
Теперь люблю я чёрный цвет.

Люблю я чёрный шёлк кудрей
И чёрны очи светлой девы,
Воззвавшей грустные напевы
И поздний жар души моей.

Мне музы сладостный привет
Волнует грудь во мраке ночи,
И чудный свет мне блещет в очи,
И мил мне ночи чёрной цвет.

Темна мне скудной жизни даль;
Печаль в удел мне боги дали –
Не радость. Чёрен цвет печали,
А я люблю мою печаль.

Иду туда, где скорби нет,
И скорбь несу душою сильной,
И милы мне – приют могильной
И цвет могильный, чёрный цвет.

               1847 г.




---------------
Руският поет и преводач Владимир Бенедиктов (Владимир Григорьевич Бенедиктов) е роден на 5/17 ноември 1807 г. в Санкт Петербург. Завършва гимназия в Петрозаводск, след което служи в Измайловския полк. След военната служба работи в Министерството на финансите и в Държавната банка. Първата му публикация в печата е от 1832 г. Автор е на стихосбирките „Стихотворения Владимира Бенедиктова” (1835 г.), „Сборник стихотворений” (1838 г.), „Стихотворения” (1842 г.), „Полное собрание стихотворений Бенедиктова” (в 3 тома, 1856 г.), „Новые стихотворения” (1857 г.) и др. Той е един от най-големите преводачи на поезия за своето време, превежда произведения на Гьоте, Шилер, Байрон, Юго, Шекспир, Барбие, Беранже, Готие, Мицкевич, Петьофи и др. Член-кореспондент е на Петербургската академия на науките (1855 г.). Умира на 14/26 април 1873 г. в Санкт Петербург.